Дългата разходка – Стивън Кинг

Четирите карабини изтрещяха. Звукът беше оглушителен. Ехото прокънтя чак в отсрещните възвишения.
Ъгловатата, неравно подстригана глава на Кърли в миг се превърна в кърваво желе от мозък и тъкани, наоколо се разхвърчаха парченца от черепа. Това, което остана от него, се претърколи на пътя като пощенски чувал.
“Вече сме 99 – помисли си ужасен Гарати. – Деветдесет и девет бутилки бира наредени на стената и ако само една от тях падне… о, Боже… о, Боже…”