Моята история
Същността ми? Разказвач, създател, мечтател, душа на бунтарка – една дръзка, нежна и луда жена. Постоянно самоизключващи се определяния? Да. Това съм аз. Ходещ оксиморон. Хаос на пълен работен ден.
Ако има едно нещо, което трябва да знаеш за мен – дълбоко уважавам бръмбарите в главата си. Не се шегувам.
Животът ми без книги? Не мога да си го представя. Те са неразделна част от същността ми. Част от името ми.
Фамилията „Шаер“ идва от арабските ми корени по бащина линия и означава „поет“. Никога не съм писала поезия, но от малка вирея в света на думите. А съвсем официално – от 2015 година, когато излезе първата ми книга „Има ли места в Рая?“
(най-първата ми снимка с „Има ли места в Рая?“)
Още помня вечерите, в които мечтаех най-после да я държа в ръцете си. Представях си всичко – корицата, тихото шумолене на страниците, трепета от това най-сетне да е реалност. Няма по-хубаво усещане от сбъднатата мечта.
Книгите промениха живота ми. Често ме питат дали името Даян Шаер е псевдоним. Не е. Идва от желанието на майка ми първото ѝ дете да носи в себе си поне мъничко от духа на принцеса Даяна. А защо „Даян“? Просто ѝ се е сторило универсално – решение, подходящо както за момче, така и за момиче. Макар аз все още да понасям „щетите“ от нейния избор и често хората да очакват господин насреща си, щом видят името „Даян Шаер“.
Истината е, че имам две имена. Даян е само по документи. Всички близки ме наричат Яра. Още един нюанс от решенията на моите родители. В родилното баща ми се съгласил с мама за името, но вкъщи тактично започнал да ме нарича, както той си бил наумил. Яра на арабски означава „любима“. А поставена до фамилията ми, звучи така: Любимата поетеса. Научих тази символика едва след като излезе дебютният ми роман. Но за мен това беше едно от стотиците потвърждения, че съм на правилния път.
Дете съм на родители от смесен брак, което разшири светогледа ми още от най-ранна възраст. Родена съм в България (в град Русе), но всяко лято прекарвахме в Дермама – сирийското село на баща ми, сгушено високо в планините на Сирия, сред дървета с нар и смокини и звезди, които сякаш можех да докосна щом се протегна.
Тези две толкова различни държави – и непрестанните пътувания помежду им – възпитаха у мен космополитност, смелост и усещане за свят без граници. Научих се да живея между култури, езици и традиции. Да чувам тишината зад думите. Да чета между редовете и да усещам смисъла в онези мълчаливи паузи, които говорят най-много.
Обожавам библиотеките. Всъщност, това е първото, към което поглеждам, щом вляза в нечий дом. Нали знаеш онова усещане, когато „книгата ти препоръча човек“ – именно това се случва, когато надникнеш в нечия библиотека и видиш любимо заглавие. Има книги, които могат веднага да ме накарат да ти се доверя. Такива са:
„Изворът“ на Айн Ранд; „Балада за Георги Хених“ на Виктор Пасков. „Стълба към небето“ на Джон Бойн.
Няма да давам повече жокери, но това са само няколко заглавия, които нося дълбоко в себе си. Тъкмо заради тази идея създадохме и нашата бутикова книжарница в сайта – моето малко скрито чекмедже с истории, в което те каня да надникнеш. Там ще откриеш само книги, минали през сърцето ми. Няма да намериш безброй заглавия – в нея всяко е подбрано внимателно и също така е част от личната ми библиотека.
Колекцията расте бавно, както расте дървото – с дълбоки корени и смисъл. Не бързам да я пълня. Всяка нова книга ми носи някаква история – понякога я намирам случайно, друг път я търся дълго; някои ми носят отговори, други – въпроси. Много от тези заглавия намерих благодарение на нашите ежемесечни книжни срещи на сляпо – проект, който започнахме през 2022 година неуверено, но с много любов.
