За някои хора всеки ден е борба. Но за какво? Защо да се борим?
Понякога всичко изглежда толкова трудно, че най-хубаво би било просто да спре и да свърши. Да го няма усилието, борбата, съпротивлението. Нали? Но после… после се сещаме за любимите ни хора, или поне за един… Щастливците може и по повече. И от хора, които се самонаричат „страдалци“ изведнъж се оказва, че сме „щастливци“.
Да… ако в този голям свят, толкова голям, че няма двама души с еднакви пръстови отпечатъци, се окаже че сърцето ти е обвързано с повече от един човек – родител, дете, любим, то тогава ти си истински щастливец.
Спечелил си от човешката лотария на любовта!
И какво ти остава тогава? Разбира се, че ще се бориш! Разбира се, че ще се стараеш! И каквато и болка да носиш в себе си – било то душевна или физическа… заради тях си заслужава! Заради това да те виждат, че си добре. Да присъстваш в още един техен ден, и после в още един… За да създавате заедно спомени, за да живеете заедно, за да се обичате.
Разбираш ли? Обичат ли те, обичаш ли, просто нямаш избор да се предадеш. Защото си обичан.