Когато веднъж се скарах с теб…
Спомням си, че не исках да бъда твоя дъщеря. Не исках да бъда ничия. Само „аз“ и да се градя без подпори отзад. Мислех си, че вече съм голяма. Мразех корените си и това че не мога да оставя следа някъде сама. Все бях дъщерята на едикой си. Беснеехме си с теб. Ти крещеше. Аз също. Не беше най-благоприятният период от нашите взаимоотношения. Пубертетът не е спомен, който ще окачиш в рамка. Тогава между скандала и летящите предмети, ти отрони нещо, което успя да ме накара да млъкна. Да се спра. Каза ми:
– Ей, ти се казваш Елизабет Робърт Симпсон. Второто ти име е моето! Аз винаги ще бъда част от теб, независимо дали ти харесва или не! Аз винаги ще бъда твой баща… Ти си аз.
Голям непукист съм била, но сега презимето ми е най-любимата част от личната карта, защото в него се съдържа баща ми.