„Nocturnal animals“ или с други думи – един от любимите ми филми.
Защо? Не чети, ако още не си го гледал. Текстът съдържа спойлери.
***
Това ще е един прочит на историята на „Хищници в мрака“ (Nocturnal Animals) с актьора Джейк Джиленхол и актрисата Ейми Адамс. Режисьор е Том Форд. Да, да, освен всичко останало, той вече режисира филми и му се получава повече от добре! Когато през 1993 година попада на романа „Тони и Сюзън“ (после прекръстен на „Хищници в мрака) на писателя Остин Райт, Форд се занимава с мода и брандът му тепърва започва да се превръща в култ. Тази книга обаче отлежава дълбоко в него и след време той започва да пише сценария, за да му се насладим и ние на екран през 2016 година.
Това беше само малко интро преди същинската част. Готови ли сте за всичко скрито из филма?
Защо обожавам NOCTURNAL ANIMALS и смятам, че е великолепен?
Стилът е „история в историята“, който е трудоемък, защото трябва да създадеш интерес и в двете истории, които ще редуваш. Е… тук и двете те увличат и потъваш в:
– реалния живот на героите Сюзан и Едуард
– и книгата, която главният ни герой Едуард пише и посвещава на Сюзан.
Филмът започва с живота на Сюзан (Ейми Адамс) – успешна галеристка в Лос Анджелис. Всъщност историята стартира с откриването на нейна изложба, в която възрастни жени танцуват чисто голи. Фрапиращи кадри, които мигом шокират зрителя. Но затова ще говорим после. Животът на Сюзан изглежда перфектен – тя има всичко материално, което човек може да поиска, но… все пак е нещастна. Красивият ѝ съпруг я пренебрегва и води паралелен живот, в който поддържа връзки с други жени. Тя подозира и въпреки това си затваря очите.
Тогава Сюзан получава мистериозен ръкопис. Оказва се, че е от бившия ѝ съпруг Едуард (Джейк Джиленхол). Книгата е кръстена с прякора, който той е използвал за нея, когато са били заедно – Nocturnal animals. Наричал я е така тъй като тя винаги е будувала нощем и е имала проблеми със съня. Сюзан се връща в спомена за него преди 19 години. Когато отваря пратката се порязва на първата страница. Символ номер 1, който сякаш зрителят обаче подминава. Но всъщност тук стартира играта на режисьора с нас. Той започва да подхвърля своите метафори, които по-нататък стават още по-конкретни. Реално началото на филма ни подава призмата, през която трябва да го разчетем. През метафори и символи. Защо тази капчица кръв е толкова важна? Защото още тогава се намеква, че този ръкопис ще я нарани по неочаквани за нея начини. Сюзан разгръща книгата и разбира, че освен заглавието, целият роман всъщност е посветен на нея. Интересът ѝ е събуден и още същата вечер тя се потапя между страниците. Тогава ние също потъваме в другата история, която се развива в нейното въображение. Четем книгата през съзнанието на Сюзан. 
Започва с пътешествието на едно семейство, в което виждаме главния герой да е самият Джейк Джиленхал (режисьорът е избрал визуално да срещаме лицето на актьора в книгата и извън нея, но пък съпругата в книгата е визуализирана чрез актрисата Айла Фишър.) Между другото бих отбелязала, че кастингът тук е брилянтен тъй като двете актриси доста си приличат и често биват бъркани в реалния живот, та във филма се получава и едно своеобразно объркване у самия зрител, дали това не е самата Сюзан като млада.
Историята на ръкописа стартира с пътешествието на това семейство (с дъщеря тинейджърка). Като цяло всичко това е една голяма метафора на тяхната връзка.
Пътят и пустата магистрала = времето, в което те са били заедно, но без ясна посока.
Още в първите минути младото семейство се сблъскват с проблем на пътя. Друга кола ги засича. Напрежението се покачва, когато момчетата конфронтират семейството на пътя и те отбиват. Започват проблемите и усещането за нещо лошо, което ще се случи. Не след дълго жена му и детето му биват буквално отвлечени, а главният ни герой остава безсилен.
Метафората тук е свързана отново с нещо в реалния живот, което той пресъздава с конкретната сцена. Болката, която е изпитвал на времето, когато в реалния живот друг мъж (настоящият съпруг на Сюзан) буквално я отмъква от него и тя абортира – убива бебето от Едуард. Той разбира това и сърцето му остава разбито завинаги.
Сцените продължават с flashbaks (трето време-пространство), в които Сюзан си спомня как в реалния живот с Едуард се срещат като млади. Влюбват се и започват връзка. Тогава той е начинаещ автор, а тя се интересува от изкуство. Въпреки, че семейството ѝ са против техните отношения, тъй като смятат Едуард за прекалено чувствителен и недостоен за нея* (още една метафора за слабостта му, която е илюстрирана в книгата при отвличането и неговите съвсем недостатъчно мъжки реакции, които зрителят долавя) Сюзан все пак се омъжва за него. По това време Едуард пише първата си книга, която споделя с нея. Тя обаче не харесва писането му и повлияна от своето семейство, започва да го напада, че това няма да може да изхранва семейството. Сюзан ненавижда майка си и не иска да прилича на нея, но в този момент самата тя се улавя, че започва да се държи точно като нея, обяснявайки му, че е твърде слаб за връзката и бъдещето им. Въпреки опитите на Едуард да ѝ докаже обратното, тя се дистанцира от него и не след дълго решава, че не желае този живот с него. Тогава среща бъдещия си съпруг на лекции и започва паралелна връзка с него, докато още е омъжена за Едуард. Предстои аборта, направен тайно от Едуард, но все пак той ги вижда в кола пред болницата и разбира какво е извършила. Завинаги разбила живота им и неговото сърце. Най-бруталният начин, по който може да приключиш едни взаимоотношения, както самата тя споделя по-късно с колежка в работата си.
Четейки книгата Сюзан неусетно започва да се връща в миналото, спомняйки си детайли от тяхната любов. Лека-полека осъзнава грешките си спрямо Едуард, вината си, че не го е подкрепила в неговите първи крачки и най-вече това, че го е предала, излъгала и наранила ужасно силно.
Всяка едно сюжетно измерение има своя стилистика и тон, които се отличават категорично.
а) животът на Сюзан в Ел Ей – лукс, пищност, абсурдни произведения на изкуството.
б) животът в книгата – символите, болката, мракът, които са илюстрирани във всеки кадър.
в) спомените за любовта им – чистотата и красотата на техните първоначални отношения.
Поредните символи, които виждаме:
– Когато Едуард се измъква от похитителите и докладва в полицията за отвличането на неговото семейство. Болката, лудостта, отчаянието, които изживява в хотела, докато чака. Сцените са на Джейк Джиленхол – гол и уязвим пред нас зрителите, изживявайки най-тежките си моменти. Реално той описва болката в неговия живот, когато със Сюзан се разделят.
– Доброто ченге, което започва да му помага в разследването – метафора за подсъзнанието на Едуард.
– Безсилието му, когато ги отвличат = подхвърлянията на майката на Сюзан и на самата Сюзан за неговата дълбока чувствителност или с други думи, неговата слабост. Липсата на мъжественост.
– Убийството на дъщеря му и жена му в книгата = Сюзан е мъртва за него, както и детето им е убито (визира се аборта)
– Червеният цвят на дивана, на който намират жена му и дъщеря му изнасилени и убити по брутален начин в книгата – начинът, по който Сюзан приключва връзката им по най-брутален начин. А самият червен диван той свързва с един от последните им разговори, на който тя лежи и чете първият му роман и след това казва, че не го одобрява, че написаното не е достатъчно силно.
– Цветовете във филма – червено и зелено. Грях, отмъщение, болка.
– Картините в галерията, една от тях е с надпис ОТМЪЩЕНИЕ, още един намек за какво става въпрос във филма. За едно брилянтно отмъщение, осъществено 19 години по-късно. А голите жени от първите кадри? Внушчават свободата и пълното приемане на себе си – нещо, което главната ни героиня не постига през целия си живот.
Бандата престъпници е начело с Рей (Арън Тейлър-Джонсон). Самият той споделя, че са му били необходими около 3 месеца да влезе в ролята и още толкова да излезе от нея. Ролята му е страшно въздействаща и смущаваща. Истински злодей, който Том Форд ни представя като титулярът на тази група. Филмът завършва с преследването на отговорниците за смъртта на семейството на Тони, които той убива. Самият той е ослепен на финала и се самоубива, поредната метафора, че тази чувствителна версия на Едуард е мъртва. Няма я завинаги. Той повече няма да бъде слаб. Цялата книга е доказателство от страна на Едуард да докаже на Сюзан, че все пак не е права и той се е превърнал в успешен и добър автор.
ОТМЪЩЕНИЕ е ключът към разбирането на филма. Затова Едуард не се появява на финала. Тяхната среща така и не се състои, което първоначално не разбрах. Но когато оставиш филма да отлежи, разбираш, че това е бил цялостен план, в който Едуард да накара Сюзан отново да се почувства значима и специална, да преоцени отношенията им и него и да пожелае отново да го срещне. Да се влюби… И когато накрая цялото заведение се опазва, а той така и не се появява, тя разбира всичко. И преоценява целия си живот и
решенията, които са я довели до тук. 