– Добре дошли в моя клас! – започна важно професорът. – Нашето научно заведение, скъпи колеги… и колежки, разбира се, винаги е било сред най-реномираните. То е символ на култура, професионализъм, добра подготовка, но също голяма преданост. При нас са учили редица забележителни учени. Няма да е нескромно да се каже, че възпитаниците ни заемат ключовите места в управлението на Галактиката. – Но почувства, че се увлича и затова добави: – Поне в по-голяма част. Да се учи при нас е не само голяма чест, но и, разбира се, тежка отговорност. Моля, не се заблуждавайте, че щом бащите ви плащат таксите, вече всичко е наред. Тук само упоритият труд се цени! При нас не може да си купиш дипломата, както става на много други места.
Някои студенти се подсмихнаха под мустак, защото бяха на различно мнение.
– Колеги, предстои ни дълга съвместна работа. Затова искам да преценя степента на подготовка на всеки един от вас, защото в моя клас ще останат само най-добрите! С някои от вас се знаем от частните уроци – още неколцина се усмихнаха лукаво, а професорът погали нежно часовника си марка „Рулес“ – нещо, което с преподавателската заплата не можеше да си позволи. – Но съм сериозно загрижен за някои други…
Още първия ден в университета синът на Нейко се чувстваше съвсем не на мястото си. Горкият, никога не бе попадал на подобно сборище на суетни, надути и самодоволни богаташки синчета, които се интересуваха от модните течения в шапките, обувките, късите жилетки, дългите якички и какво ли още не. Само не и от наука.
На всичко отгоре и учителят по любимата му математиката се оказа не особено умен, а самовлюбен идиот. Още от първия момент не го хареса и започна да се заяжда.
Дебол също не се харесваше! Въпреки изключително високия си коефициент на интелигентност, бе твърде едър и недодялан. На всичко отгоре имаше проблеми с общуването, особено с непознати. Бе отчайващо наивен и откровен, увличаше се и често го разбираха погрешно. Но нямаше мърдане! Капитан Илф настоя да изкара поне година тук. Една, защото бил сигурен, че през нея ще успее да вземе изпитите за всичките пет. А също и че ще намери и събере добри преподаватели за основаване на техен собствен университет.
– Не искам да мислите, колега, че съм злонамерен – обърна се към него професорът – но смятам, че подготовката ви съвсем не е достатъчна.
Дебол се постара да стане възможно най-незабележим, но беше трудно при неговия ръст.
– Сам разбирате, че едно бързо изясняване на ситуацията е във ваш плюс. Ще можете да се върнете за… да достигнете необходимото ниво на подготовка. И за доброто на вашите колеги, които ще могат да продължат необезпокоявани напред в образованието си.
– Ъ, а, ахъ. Такива са и моите намерения – прокашля се смутено Дебол.
– Много добре. За мен е интересна вашата препоръка. Доколкото разбирам, е написана на обратната страна на парче чувал от тор?
– Ааа, да, тогава така се случи, че нямахме хартия дори за в тоале…
Професорът държеше с два пръста грубата хартия, а помощникът му прошепна:
– Едва ли е много хигиенично, професоре…
– Точно така, аз също смятам така – съгласи се Дебол – не е хигиенично с хартия, по-добре да си миеш задника след…
– Колега, моля ви!
– А… прощавайте, аз… – Горкият Дебол усети, че отново се обърква.
– И кой я е подписал? Честно казано, подписът е доста нечетлив.
– Свещеникът, отец Клементие, но беше… пиян. Доста пиян. Затова и подписът му е нечетлив.
– А, разбирам – кимна престорено вежливо и нареди шепнешком на асистента си: – Пусни го в мрежата за издирване. Искам да знам кой е нещастният поп, написал препоръката за този… Обзалагам се, че е фалшива! – после продължи лицемерно учтиво, подръпвайки тънките си мустачки: – И къде сте учили математика, уважаеми колега?
Студентите се струпаха ухилени, усещайки предстоящото забавление.
– Ами в училището – отвърна Дебол смутено. Знаеше, че изглежда смешен.
– И кое е то?
– Ами то си е нашето училище, това на село!
– И още? – повдигна вежди подканящо професорът.
– И още, татко много ми помагаше вкъщи!
– Питах за училището ви. Достатъчно добро ли е, за да оправдае присъствието ви сред нас?
– О да, разбира се, много солидна направа. Всички помагаха, когато го строяхме. Почти два метра каменна основа. Върху нея поставихме здрави греди, чак после използвахме готови панели…
– Колега, имах предвид качеството на преподаваната материя.
– А, да! Отлично! Чичо е добър като учител… стига да не е пил… много.
– Чичо ви, колега?
– А, всъщност не, просто така му викат всички! И аз също, макар че на мен ми е вуйчо. Защото се ожени за леля ми Жопина. Тя също е учителка, нищо че преди е била проститутка.
– Проститутка?
– Да, и то много търсена, но вече не го прави! Някои от старите още съжаляват. Преди две години старият Чвор се беше напил и поиска… услуга. Тя, разбира се, му отказа! Кметът тогава много му се разсърди и го накара да ѝ прекопае дълбоко отзад двора… така де, градината!
– Колега, моля ви! Нека говорим за стойностни неща…
– Стойността… честно казано, не знам колко е взимала. Казват, че не било много, но, разбира се, парите са били различни. Обаче и тя е била по-млада и по-хубава.
– Колега, искам…
– Съжалявам, не може да ѝ искате, тя вече не го прави! Сега пак е учителка и е много добра с езиците.
– Аз…
– Но ако толкова сте навит… ще ви заведа на Дезидерия. Там, до пазара, където продаваме зеленчуците, има една, която прави страхотен… и само за пет кредита!
– Какви пет кредита?
– Цената е разумна, пък и тя е много добра и ако не сте доволен, връща от парите! Половината!
– Колега! Аз не се интересувам…
– Ааа, да, прощавайте! Още като ви видях, трябваше да съобразя, че предпочитате мъже, случва се…
– Предпочитам само математиката!
– Ааа, чичо казва, че математиката е като роза, не като тоалетна. За да я разбереш, трябва да я усещаш! Не да се напъваш, за да я научиш.
– Доста любопитно. Какво е нивото на познания на вашия чичо или по-точно, вашия вуйчо?
– Зависи от това колко е пил, защото…
– Колега! Искам да знам какво образование има вашият преподавател. За да разбера как изобщо сте приет в нашето учебно заведение. Тук приемът е един на хиляди! Така че, моля, отговорете на въпроса ми!
– Ааа, чичо сам признаваше, че не е много добро. Спомена, че когато учел, било пълно с някакви надути нищожества, които не можели да сметнат колко уши имат на главата. И бездарни преподаватели, които не разбирали от математика и с назадничавите си виждания повече му пречели, отколкото да го научат на нещо. Единствено алкохолът го…
– И това учебно заведение също се намира при вас на село?
– Не, разбира се! Нали ви казах, училището на село го построихме съвсем наскоро, а чичо Чеп е доста по-възрастен.
– Вие го построихте? – не разбра професорът.
– Да, нали ви казах – потвърди Дебол. – Разбирате ли, първо учехме в църквата, но започнаха да идват… за да се изповядат и въпреки че отец Клементие ги караше да говорят тихо, ние чувахме всичко. Някои от децата бяха недискретни и започнаха да разказват…
– Какво? – хвана се за главата професорът.
– Ами разни неща… това за задника на стрина Кулона, жената на кмета. Това, че на чичо Мек му е малък…
– Ама вие знаете ли… – професорът искаше да каже „къде се намирате“, но Дебол го прекъсна:
– Да, аз знаех отпреди да се разчуе, че татко е педераст. Той никога не го е крил, дори има…
– Колега, моля ви! – изтри челото си с кърпичка професорът.
– Извинете, обърках се, гей – смути се Дебол. – Но това няма значение, защото откакто се е оженил за мама, не е лягал с мъж… само от крак…
– Колега, искам да знам за чичо ви!
– Не, той не е педераст! Така де, гей.
– Слава богу! – каза професорът.
– Само веднъж, но бил пиян и затова не се брои!
– Мога ли да попитам поне как се казва?
– Не знам, чичо също не си спомня. Срещнали се случайно в една стара кръчма и…
– Колега, искам да знам кой ви е обучавал! Кажете за чичо ви!!!
– Той не ми е чичо, а вуйчо, защото е женен за леля Жопина.
– Проститутката?
– Да, точно! Значи и вие я познавате?
– Колега, името на преподавателя ви!!!
– Прощавайте, казва се Челесте…
– А, какво съвпадение! Като името на прочутия професор Челесте, който също завърши образованието си тук. Знаете ли, колеги – обърна се към всички. – Имам честта да го познавам, учихме заедно! Въпреки че не мога да се сравнявам с него, той е гений! Много го биваше!
– Да, и леля Жопина го хвали, а тя ги разбира тези неща…
– Стига! – удари с показалка по бюрото професорът и щом настана тишина, продължи: – Вие едва ли сте чували за формулата му за опростяване? – изгледа строго Дебол. – С която сложни електронни схеми могат да бъдат опростени десетократно! Той казва, че е съвсем проста, но най-големите умове се опитват от десетилетия да я разгадаят и то неуспешно.
– Прав сте, не е толкова лесно. Трудно е при определяне на променливия фактор.
– Какви ги говорите! Какво разбирате, това не е математика за осми кла…
– Да, откъде знаете, че чичо ме научи, когато бях на осем? Първо смятал да ме научи като стана на десет, но веднъж се беше много напил.
– Какво? Да не искате да кажете, че професор Челесте ви е изнасял лекции лично!
– Не, обикновено ми пишеше задачите. Когато бе пиян и не можеше да говори добре. Вместо синус казваше сифилис…
– Колега, тук лъжите не се толерират!
– Няма лъжа, ето тук ми е написал едно писъмце до вас. – И докато професорът гледаше тъпо, Дебол измъкна лист хартия и зачете: – Скапан нещастнико, знам, че ти е малка оная работа и освен това не умееш дори да пиеш, без да оповръщаш всичко наоколо, но не си лош човек!
Професорът хищно дръпна писмото, но и без да поглежда познатия почерк, вече бе убеден, че е от Челесте.
– Колега, моля, това е лично – излая и излезе забързано от залата, скри се в кабинета си и зачете: – Това момче страда от проблеми с общуването, както сигурно си се убедил. Но иначе има не само най-високия коефициент на интелигентност, който съм срещал, но и безпогрешно усещане за големите числа. Освен моята препоръка, има и от папата…
– Професоре, професоре! – дърпаше го за ръката асистентът му, влязъл след него. – С тоя дебелия бъдете по-внимателен!
– О, боже! Само не ми казвай, че препоръката на парчето чувал е от папа Клементе, Манача ди Пататерно.
– Да, как познахте?!
– Очертава се интересна учебна година! – хвана се за главата професорът.