Беше Чикаго. Беше 1920. Беше. А беше ли?
„Да откраднеш сърцето на Дявола“ е една черно-бяла история за булевардите, по които шумно бибиткаха лъскавите автомобили на богатите. За бедността. За джаза, подаващ се от всеки ъгъл като мръсно коте, което търси дом. За мафията. За силния дим на цигаретите.
И за любовта…
ДА ОТКРАДНЕШ СЪРЦЕТО НА ДЯВОЛА
Тази книга можеше никога да не види бял свят. Всичко дължа на една добра идея, която ме връхлетя през далечната 2013 година (но която захвърлих далеч от мен, тъй като нямах стимул да довърша) и на една приятелка, която не спря да ме подтиква да довърша започнатото.
Работих върху „Да откраднеш сърцето на Дявола“ 5 години. Спирах, започвах, отново спирах. Търсех вдъхновение на какви ли не места. Правех проучвания, записки, после пак се отказвах. Даже веднъж се ядосах и я завърших на инат. Е, след това се наложи да изтрия половината история, тъй като написаното беше във вид, който само отразяваше отчаянието ми да приключа този проект веднъж завинаги.
Книга с тайнствен плик на последната страница.…
Накрая историята на Амели се оформи в главата ми, когато най-малко очаквах, но след много упорит труд, подкрепа от близките ми, амарето и няколко кутии пурети.
Това е може би най-трудната книга, която съм писала до този момент.