В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин. И, разбира се, Йордан Йовков.
Разкази като Йовковите „По жицата”, „Другоселец”, „Индже”, „Вълкадин говори с бога” разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата.

„Божествен аромат“ се чете на един дъх и доставя удоволствие с динамичната интрига и нейната изненадваща развръзка, но и с новите знания за древните ни предци – траките, които ни обогатяват без излишна академичност.

Баща ми беше градинар. Сега е градина.

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и безмилостна едновременно.

„Последна стъпка” е литературния дебют на Йордан Славейков, познат като драматург и театрален режисьор. Година след издаването си, носи на автора две награди – „Сребърен пегас“ за най-добър роман в категория проза от конкурса „Южна пролет“, Хасково, 2016, и наградата „Дъбът на Пенчо“, връчвана от проф. Светлозар Игов. Романът е и сред номинираните за наградата на Литературен клуб „Перото“, НДК.