“Човек забравило себе си обича.”
Една книга топла като човешко сърце… Разтваря се в ръцете ти, разголва се, за да ти потупти и да ти разкаже своята история за дядо Георг Хених. Толкова малка книжка, а носи такава обич и топлина. Носи целия свят на дядо Георг с най-добрите очи и душа. Старецът, който говори с дърветата, Сенките и човешките сърца. Чета и плача, осъзнавайки колко е красива човешката добрина…
Това е една книга Любов… Не книга за любовта, не книга с любовни нюасни, а книга Любов.
“Кое ни прави алчни, зли и безсърдечни?” – пита Виктор Пасков на финала. Хората по принцип се раждат добри. Интересен въпрос за размисъл.
Доброто нямало възраст… също и лице. То е просто отражение на топлината в нашите сърца.
Препоръчвам тази книга на всички… Препоръчвам дори ми звучи клиширано, когато говоря за “Балада за Георг Хених”.
По-скоро просто… я прочетете.