1. Създай ми звезда, на която да живеем и светим заедно. Покани ме на танц там горе, където няма ограничения, и ме целуни на гърба на луната, където е тъмно и красиво. Никой няма да ни види, защото това ще е нашето тайно място за срещи. Ще запалим свещ и ще се прегърнем, докато не дойде слънцето да ни събуди…
  2. И какъв парадокс… Цял живот търсиш някого, с когото да остарееш, а когато го намериш, вече не искаш да остарявате заедно. Искаш да живеете.
  3. – С баща ви вече се познавахме от няколко месеца. Около мен имаше доста кандидати, но аз се двоумях между него и още едно момче. Често отивах до магазинчето му да си купя нещо. Същото, в което и сега работим. Все се спирах там, за да си говорим. Тогава, в този ден, той ми връчи покупките и с тях една торбичка. Благодарих му и се затичах към вкъщи. Скрих се и развълнувана отворих подаръка. Вътре имаше стъклен буркан, а в него – светулка. Малка бележка гласеше: „Така светиш ти за мен“
  4. И ако хората казват, че животът на човек не може да се промени за един ден, нека дойдат при мен. Нека ме питат и нека им разкажа. Защото животът, разбрах, че може да се промени за часове, за секунди… Зависи какво има в тези секунди.
  5. Има едни моменти, в които ти е трудно да кажеш „обичам те“. После се случва нещо. И повече никога не ти е трудно да го заявиш гласно.
  6. Салем я гледаше със сърца в очите. Влюбваше се в нея отново… Този път бавно и спокойно като полет на птица. Наслаждаваше се на повея в крилата и в душата. Откъсваше си разговори, а после ги ковеше с чук и пирон в главата си, за да останат вечни. Беше сантименталист. А тя беше муза.
  7. И ето как душите винаги се намират. Чрез любовта. Чрез детайлите. И под небето, което не разделя, а събира хората. Само трябва да следвате пътищата им, защото душите знаят. Знаят къде са сърцата, които ни обичат.
  8. Около татко виждах как хората сме в една непрестанна надпревара с миговете. Нещо като падащите снежинки и желанието ни да открием коя е най-красива; как да я запазим; да я съхраним да не се разтопи и да изчезне в общия снежен свят. И накрая все разбирах едно и също… Не можеш да хванеш снежинка, така както не можеш да хванеш момент. Можеш само да се насладиш.
  9. Ще ме приемеш ли такава… счупена?– Ей, не говори така. Двамата с теб правим едно. Нали така ми каза? Че двамата сме счупени, но правим нещо здраво, когато сме един до друг.
  10. Животът ти се променя завинаги след някои неща. От теб зависи дали ще успееш да изчистиш душата и как ще заживееш живота си след това. Ще започнеш наново? Или ще оставиш старото да властва?

 

Може бе също ще харесате

Декември е…

Декември е… телефонът ти на режим “без звук”, топло какао в четири чаши, разходки с кучето в снега, канелени меденки на масата с приглушена светлина и шарени коледни лампички отзад,…
Read More

Здравей, 2018!

Добро утро от 2018. Утро… утро… – удря се ехото в стените на новоизлюпената година. По тях още няма нищо. Стаята е напълно празна. Чува се звука от твоите стъпки,…
Read More
Menu