elifshafak

10 минути и 38 секунди в този странен свят

10 минути и 38 секунди в този странен свят…

Новата пленителна история на Елиф Шафак.

Още едно бижу в колекцията с книги и защо да прочетете тази.

***

„На жените на Истанбул и на града Истанбул,

който винаги е бил ТЯ.“

Така започва романа с посвещение към всички жени на Истанбул и към самия град, който както знаем е слабост на авторката.

elifshafak_newbook

 

Следва нарисувана карта с места из Истанбул, които ще са важни за историята и ще участват в разказа на Елиф и после започва… същинската история на една проститука. Не, по-скоро на една убита проститутка, захвърлена в контейнер на улицата.

„Какво ли не би дала Текила Лейла, за да си е у дома. Но уви, лежеше до някакво мрачно футболно игрище в покрайнините на Истанбул, захвърлена в голяма очукана боклуджийска кофа с ръждиви дръжки. Кофата беше на колела, висока около метър и двайсет и широка около метър. Лейла беше метър и шейсет и пет и беше с лилави сандали на много висок ток.“

И това е само началото. Началото на края.

 

 

Изключително интересна е структурата на книгата, която лично мен като автор много ме впечатли. Започвайки от убитата, изхвърлена проститутка в кофа за боклук, придвижвайки се към нейния живот, разпръснат в светкавично изтичащите 10 минути и 38 секунди. В тях Лейла ще ни разкаже… всичко.  Животът ѝ, събран в рамките на тези минути. Защо точно толкова? Твърди се, че това е времето преди умът официално да абдикира и да настъпи т.нар мозъчната смърт, когато всичко спира да работи.

Да, главна героиня, която още в първите страници разбираме, че е умряла и именно тя ще води разказа. Завладяващо, нали?  

Елиф Шафак споделя, че е попаднала на изследване, в което се твърди, че след като човек умре, умът му продължава да функционира още 10 минути и 38 секунди. Авторката се зачудила какво ли се случва в главата на починалия в тези последни мигове – дали си спомня живота, разбира ли, че е умрял… Именно това се превръща в една от идеите, подтикваща я да започне историята. Гробището на самотните е втория стълб около който се появява книгата, но за него малко по-нататък.

Разделението на книгата е в няколко части:

  • ПЪРВА ЧАСТ: УМЪТ
  • ВТОРА ЧАСТ: ТЯЛОТО
  • ТРЕТА ЧАСТ: ДУШАТА

Почвайки с УМЪТ се сблъскваме с глава озаглавена „Една минута“ и първия спомен, който ни предоставя Лейла. Следват „Две минути“, „Три минути“ и т.н. докато изчерпаме всичките 10 минути и 38 секунди. Всяка една от тях започва със спомен, който се отключва чрез вкусове и миризми. Дали ще е динята, която ще я върне в детството или силното, черно и ухаещо кафе с кардамон, което ще ни запрати директно в публичния дом, в който е работила, се забелязва, че Елиф Шафак залага именно на тези сетива, за да възбуди и нашето обоняние и да ни разкаже още от живота на главната героиня.

В своите оставащи минути на тази Земя, Лейла ни среща и със своите петима най-близки приятели, въвеждайки ни в уникалното запознанство с всеки от тях и всъщност как те са се задържали в живота, ами в живота на една… проститутка.

Следва частта на ТЯЛОТО. 10-те минути и 38 секунди са изтекли, мозъчната смърт у Лейла е настъпила, затова в новата част забелязваме, че главите са разделени с малки подзаглавия. Първото е „Моргата“, следва „Петимата“ и т.н. В последната трета част на ДУШАТА, се запознаваме лично с приятелите на Лейла и техните реакции след като тя е починала.

Накрая има Епилог, както и част „За читателя“, която за мен бе много интересна. Има и „За автора“ и „Послепис“. А по-любопитните, може да гледате и това интервю на Елиф Шафак, което е само 12 минути и 1 секунда… 🙂

Сега за „Гробището на самотните“. Ще забележите, че доста неща в книгата са плод на реалността. Елиф Шафак се доказа като смела авторка, която обича да изважда скритото наяве. Та, това гробище в действителност съществува. „И расте. Наскоро удавилите се в Егейско море бежанци лежат там с номера и много рядко с имена.“. Това всъщност е място в Килиос (туристически район), в което се погребват всички т.нар. нежелани хора, като почнем от убийци, изнасилвачи, проститутки, изхвърлени бебета и какво ли още не. И там тези хора нямат имена пред гробовете, а малки номерца, с които е обозначено мястото им. Те не заслужават тази чест, а Елиф Шафак решава да издърпа едно номерче от това гробище и да разкаже неговата история.

***

Това е историята на романа. А сега моят коментар – структурата на книгата е пленителна, идеята и откъде започва всичко още повече, но изпълнението… Признавам, че пъстрия и увлекателен стил на изразяване на Елиф Шафак тук ми липсваше. Образите не бяха така живи, поне за мен. Не успях да се сближа истински с героите ѝ – нито със самата Лейла, нито с петимата ѝ приятели. Забелязала съм, че този ефект се получава при част от нейните книги, когато има повече герои. Сякаш фокусът от пълноценното им изграждане се размива, тъй като са доста и никой не успява да стане изцяло пълнокръвен. Може би и затова не ми допадна толкова любимата на мнозина „Копелето на Истанбул“, за сметка на „Любов“, например, в която имаше по-малко герои, но по-дълбок и качествен сюжет.

elifshafak new book

elifshafak new book

Тук водеща емоция у мен бе интересът как ще завърши историята, отколкото чувствата, които бяха по-малко на брой, дори при смъртта на някои от главните ни герои… Но все пак животът на една проститутка, разказан от талантливата Елиф Шафак, не е въобще за изпускане. Тя бърка в кацата с мед, който залепва по пръстите на читателите и на нас не ни остава нищо друго освен да погледнем какво измъква от там. Бърка по забранените теми, особено в Турция и въпреки, че в края на книгата, споделя, че историята е плод на въображението, Шафак не пропуска да спомене и истинските факти, които са я подтикнали да създаде романа.

Между страниците се долавя и силната любов на авторката към Истанбул. Не може да се сбъркат тези красиви описания, тези малки детайли и подробности, дори несъвършености, на които тя ни спира да ги разгледаме. И тъй като наскоро пътувах именно до Истанбул, още по-силно се свързах с града. Истината е, че само влюбен човек би забелязал всички тези неща, които тя описва, затова вярвам, че именно Истанбул е голямата ѝ любов. Нейната муза.

Книгата „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е като ветрило от човешки съдби, преплетени в полъха на живота и смесени във вятъра, който носи истории…

А ти, готов ли си да се потопиш в тази?

ПП: Завършвам с един цитат от книгата:

„И защо цената на важните думи, неизречени в точния момент, беше толкова висока?“

 

 

 

 

11 коментара. Leave new

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.
You need to agree with the terms to proceed

Меню