Когато веднъж се скарах с теб…

Спомням си, че не исках да бъда твоя дъщеря. Не исках да бъда ничия. Само “аз” и да се градя без подпори отзад. Мислех си, че вече съм голяма. Мразех корените си и това че не мога да оставя следа някъде сама. Все бях дъщерята на едикой си. Беснеехме си с теб. Ти крещеше. Аз също. Не беше най-благоприятният период от нашите взаимоотношения. Пубертетът не е спомен, който ще окачиш в рамка. Тогава между скандала и летящите предмети, ти отрони нещо, което успя да ме накара да млъкна. Да се спра. Каза ми:

– Ей, ти се казваш Елизабет Робърт Симпсон. Второто ти име е моето! Аз винаги ще бъда част от теб, независимо дали ти харесва или не! Аз винаги ще бъда твой баща… Ти си аз.

Голям непукист съм била, но сега презимето ми е най-любимата част от личната карта, защото в него се съдържа баща ми.

Може бе също ще харесате

Любовта ми с теб

Любовта ми с теб – солени целувки, куфари от отминали пътувания, пясък от пустинята, мирис на море и някак между всичко това, не успяхме да се загнездим в думата “дом”,…
Read More

Щастие ли?

Научих се да съм щастлива с теб. Как ли? Първо изтрих цялото значение на думата щастие и го промених. Пренаписах я като оставих само едно значение – моето. Осъзнах, че…
Read More
Menu