Странно е когато твоето “завинаги” си тръгне. Просто ей така си събере багажа и излезе през вратата на апартамента и на сърцето ти. Тогава някак си тази дума придобива съвсем различно значение. Всъщност всички думи след това се променят.
Какво всъщност значи “обичам те”. А “винаги ще бъда до теб, никога няма да те забравя?”
Винаги, никога, някога… букви, букви, букви. Всичко е в очите. Не в думите.
“Завинаги” за мен беше човек. Сега е просто празна дума, опаковка без душа. Смисъл, който си отиде. Може би пък думата си отива от нас, не ние от нея.
– Даян Шаер
