Ела... ще ти разкажа за пустинята
Ела… ще ти разкажа за пустинята и тишината, която крие в себе си.

Ще ти кажа още, че човек трябва да я види поне веднъж в живота си. Защо ли? Защото там намира частица от своята душа, за която дори не е подозирал, че съществува. Навсякъде из света има такива пръснати парченца от нас, които трябва да попътуваме, за да намерим. Едва, когато ги съберем, вече се чувстваме цели и щастливи. Повярвайте ми – там е едно от тях. След като се докоснеш до пустинята, знаеш че тя винаги е била част от теб и ти от нея.

Вие сте едно цяло. 

Ще ти разкажа още за красотата на залезите, докато докосваш пясъка и го оставяш да се рее между пръстите ти. Всяка песъчинка е твое желание към Вселената. Тогава пясъкът говори със сърцето и само те знаят какви уговорки правят, но когато си тръгнеш от там, усещаш, че някак всичко ще бъде наред.

Ще ти разкажа още какво беше да се качиш на камила, да усетиш нейния бавен и спокоен ход, да погалиш козината ѝ и да почувстваш как са живели хората преди теб. Да видиш полета на сокола и да разбереш неговата мисия, неговата връзка с човека и как те са свързани в едно неразривно цяло. И отново да осъзнаеш как си част от живота – от настоящето, което е, от миналото, което е било и от бъдещето, което предстои.

Ела... ще ти разкажа за пустинята

Подари на душата си това изживяване.

Дубай е много повече от една пустиня. Но за мен той беше точно онзи миг, когато гледах залеза и осъзнавах, че това е моето място. Усещах мекия пясък под краката си, разхождах се и снимах. Снимах със сърцето и наричах част от туптежите си с името на пустинята…

 

Напиши тази приказка… за любовта между пустинята и твоето сърце, което жадно дири своя вечен оазис.

 

Потопи се с тази нежна музика…

Може бе също ще харесате

Щастие ли?

Научих се да съм щастлива с теб. Как ли? Първо изтрих цялото значение на думата щастие и го промених. Пренаписах я като оставих само едно значение – моето. Осъзнах, че…
Read More
Меню