Тереза, любима моя!
Надявам се изненадата да ти е харесала. Тази вечер ще разкрия любовта си във всичките ѝ изречения, ще я разнищя на отделните ѝ думи и ще те докосна с малките ѝ букви – със съгласните тялото ти, а с гласните душата…

Обичам те.

Препрочете го пак и после още веднъж. Всичко в нея вибрираше. Остави писмото на одеялото и се вгледа в лицето на Лукас. В зелените му ириси с песъчинки в края. Сякаш съдържаше частица от пустинята в себе си. Носеше миг от безкрайния път към залеза и с всяко примигване го извървяваше малко по малко. В нейните очи живееше тихо и красиво море. Тя беше неговият оазис, а той – нейното недостижимо дъно. Но възможна ли бе любовта между морето и пустинята? На Тереза ѝ се прииска да разбере. Приближи се към него и го целуна пламенно. Дълго беше готвила себе си за тази целувка. Фантазираше я всяка нощ, докато се носеше сред вълните на своята душа и стъпваше по килима от мидени черупки на сърцето си. Лицата им нежно се докоснаха, като че ли бяха свързани с черна сатенена панделка. Пулсът на морето и гласът на пустинята се сляха в едно. Целувката им се превърна в поема.

Може бе също ще харесате

No results found.

Menu