“Човек забравило себе си обича.”

Една книга топла като човешко сърце… Разтваря се в ръцете ти, разголва се, за да ти потупти и да ти разкаже своята история за дядо Георг Хених. Толкова малка книжка, а носи такава обич и топлина. Носи целия свят на дядо Георг с най-добрите очи и душа. Старецът, който говори с дърветата, Сенките и човешките сърца. Чета и плача, осъзнавайки колко е красива човешката добрина…

Това е една книга Любов… Не книга за любовта, не книга с любовни нюасни, а книга Любов.

“Кое ни прави алчни, зли и безсърдечни?” – пита Виктор Пасков на финала. Хората по принцип се раждат добри. Интересен въпрос за размисъл.

Доброто нямало възраст… също и лице. То е просто отражение на топлината в нашите сърца.

Препоръчвам тази книга на всички… Препоръчвам дори ми звучи клиширано, когато говоря за “Балада за Георг Хених”.

По-скоро просто… я прочетете.

Може бе също ще харесате

„Полет над кукувиче гнездо“ – книга, филм, постановка

– Да полетим, а?  – Накъде? – Над кукувичето гнездо. Ако ти стиска… *** Най-добре да започнем с книгата. С началото на тази история. Нейното раждане и проплакване, когато тя…
Read More

Разказът на прислужницата – любовта, с която да проумеем себе си

Кое е това, чувство, което ни държи живи на земята? Любовта. Тази, с която да проумеем себе си. Започваме с това, въпреки, че преминавайки пред редовете на книгата, забелязваме, че…
Read More
Меню