Изкъпах се, а после реших да отида до небето.

Разходих се на пръсти, за да не ме чуе никой.

Ако ме видите отстрани, ще си кажете:

“А виж, падаща звезда! Бързо, пожелай си нещо!“.

Но не… тази вечер не бях падаща. Бях лутаща се.

Звезда в отпуск, която в момента нямаше сили да носи пожеланията на останалите.

Имах си моя лична мечта… за любовта. А тази вечер търсих писателят ѝ.

Нали знаете, че приказка за любовта се пише от двата.
Вибрирах по синьото небе и оставях малки дири. Бях като камъче отразяващо се във вода.

Ехо от самотни стъпки. Ако някой ме беше проследил, щеше да разбере. Щеше да види.

Но отзад нямаше никой. Отпред също.

Бях самотна звезда, грабнала от вълшебния прашец на нощта, а нямаща с кого да го сподели.

Кого да поръси. За да се влюби. И той в нея. И да запишат… там на небето.

Да оставят дири, да споделят няколко човешки желания, други пък да сбъднат.

Да бъдат нечия звезда. Или пък просто да бъдат един на друг…

 

– Даян Шаер

Може бе също ще харесате

Щастие ли?

Научих се да съм щастлива с теб. Как ли? Първо изтрих цялото значение на думата щастие и го промених. Пренаписах я като оставих само едно значение – моето. Осъзнах, че…
Read More
Меню