- Създай ми звезда, на която да живеем и светим заедно. Покани ме на танц там горе, където няма ограничения, и ме целуни на гърба на луната, където е тъмно и красиво. Никой няма да ни види, защото това ще е нашето тайно място за срещи. Ще запалим свещ и ще се прегърнем, докато не дойде слънцето да ни събуди…
- И какъв парадокс… Цял живот търсиш някого, с когото да остарееш, а когато го намериш, вече не искаш да остарявате заедно. Искаш да живеете.
- – С баща ви вече се познавахме от няколко месеца. Около мен имаше доста кандидати, но аз се двоумях между него и още едно момче. Често отивах до магазинчето му да си купя нещо. Същото, в което и сега работим. Все се спирах там, за да си говорим. Тогава, в този ден, той ми връчи покупките и с тях една торбичка. Благодарих му и се затичах към вкъщи. Скрих се и развълнувана отворих подаръка. Вътре имаше стъклен буркан, а в него – светулка. Малка бележка гласеше: „Така светиш ти за мен“
- И ако хората казват, че животът на човек не може да се промени за един ден, нека дойдат при мен. Нека ме питат и нека им разкажа. Защото животът, разбрах, че може да се промени за часове, за секунди… Зависи какво има в тези секунди.
- Има едни моменти, в които ти е трудно да кажеш „обичам те“. После се случва нещо. И повече никога не ти е трудно да го заявиш гласно.
- Салем я гледаше със сърца в очите. Влюбваше се в нея отново… Този път бавно и спокойно като полет на птица. Наслаждаваше се на повея в крилата и в душата. Откъсваше си разговори, а после ги ковеше с чук и пирон в главата си, за да останат вечни. Беше сантименталист. А тя беше муза.
- И ето как душите винаги се намират. Чрез любовта. Чрез детайлите. И под небето, което не разделя, а събира хората. Само трябва да следвате пътищата им, защото душите знаят. Знаят къде са сърцата, които ни обичат.
- Около татко виждах как хората сме в една непрестанна надпревара с миговете. Нещо като падащите снежинки и желанието ни да открием коя е най-красива; как да я запазим; да я съхраним да не се разтопи и да изчезне в общия снежен свят. И накрая все разбирах едно и също… Не можеш да хванеш снежинка, така както не можеш да хванеш момент. Можеш само да се насладиш.
- – Ще ме приемеш ли такава… счупена?– Ей, не говори така. Двамата с теб правим едно. Нали така ми каза? Че двамата сме счупени, но правим нещо здраво, когато сме един до друг.
- Животът ти се променя завинаги след някои неща. От теб зависи дали ще успееш да изчистиш душата и как ще заживееш живота си след това. Ще започнеш наново? Или ще оставиш старото да властва?