„А колкото до любовта… трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение.“, Виктор Пасков

Любовта, сексът и посоките, в които човешката психика поема – на всичко това Виктор Пасков прави великолепна дисекция и като писател, и като психолог, и на първо място като човек.