Касетка от 90-те

– Искам да те чуя… – той.

Ето така започва моя Захир. Завърта ме, завърта се и зазвучава в ушите ми, в душата ми, като касетка от 90-те. От онези, които пускаш в касетофона и после като свърши, тичаш да я обърнеш, за да я чуеш и от другата страна. Аз така слушам моя Захир… По няколко пъти. И все не ми стига. Един… два… три пъти/часа. Какво са часовете? Някакви си цифри. А после на финала:

– Хайде, вече пет е… – той.

– Добре, хайде. Лягаме… Нарисувай ми какво ще сънуваме. – аз.

– По изгрева… – той.

Ала, изгрева сами посрещахме. И все си се представяхме един до друг, защото щеше да е по-захирово и по-захарно!

***

ТОЙ: Пет минути преди ‘’Искам да те чуя.’’

– Ще ви оставя за малко, момчета.

– С кого ще говориш?

– С нея…

Сега станах и ‘’Нея’’. А по-красиво от Нея няма… Защото с имената ни всички може да ни наричат. Но онези специалните са Тя и Той, Него и Нея. Други няма! И се наричат само от специалните хора. От ценители! От познавачи!

А ти позна ли ме?

04.02.2014