Беше Чикаго. Беше 1920. Беше.
А беше ли?
И за любовта…
Една история за ада и рая в
сърцето на човек,
който обича истински.…
Да откраднеш сърцето
на Дявола
Тази книга можеше никога да не види бял свят. Всичко дължа на една добра идея, която ме връхлетя през далечната 2013 година (но която захвърлих далеч от мен, тъй като нямах стимул да довърша) и на една приятелка, която не спря да ме подтиква да довърша започнатото.
Работих върху „Да откраднеш сърцето на Дявола“ 5 години. Спирах, започвах, отново спирах. Търсех вдъхновение на какви ли не места. Правех проучвания, записки, после пак се отказвах. Даже веднъж се ядосах и я завърших на инат. Е, след това се наложи да изтрия половината история, тъй като написаното беше във вид, който само отразяваше отчаянието ми да приключа този проект веднъж завинаги.
Книга с тайнствен плик
на последната страница.…
Това е може би най-трудната книга, която съм писала до този момент.
Готов ли си за
тази история?
проф. Стефан Данаилов:
„Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер „Да откраднеш сърцето на Дявола”, се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва, докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем. „Липсващите думи болят много повече от казаните…” – от висотата на житейския си опит съм готов да се подпиша под тези думи, защото знам, че и най-красивите и най-тежко казаните слова отлитат, а недоизказаната истина може да те потопи в тъмните дебри на недоизживяното.“
Избери опция:
Книга „Да откраднеш сърцето на Дявола“
Комплект „Да откраднеш сърцето на Дявола“ 2
Комплект „Да откраднеш сърцето на Дявола“ 3
Отзиви
Силва Рашкова
Йорданка Атанасова
Прочетох книгата на един дъх… Не. По-точно за една нощ. Преди време, ако някой ме попита „Къде би отишла, ако имаше машина на времето?“, щях да отговоря: „Времето на изисканите мъже с пури и марково уиски, елегантните жени и мафията“. Твоята книга беше машина на времето за мен.
Елис Юмерова
Скъпа Даян, днес приключих с Дявола от Чикаго и любимата му Амели. Четох книгата ти бавно, за да отложа колкото е възможно края ѝ, но уви, свърши. Колкото и да ти пиша, че имаш безспорен талант, малко ще е.
