Елица се озова беззащитна и изплашена до смърт, висяща от скала над огромна пропаст. Обзе я паника и започна да крещи за помощ. Mислите в главата ѝ препускаха трескаво:
– Леле, какво се случи?! Как ще се спася сега?
Ръцете ѝ се изплъзваха от камъка, за който се беше вкопчила, и тя всеки момент щеше да се строполи надолу.
– Защо точно на мен?! Има още толкова неща, които искам да направя… Божичко, защо толкова отлагах всичко? Само да се измъкна, ще променя всичко! Ще издам книгата, която написах, но ме беше страх да публикувам; ще приема предложението за брак на моя приятел, който очаква отговор от два месеца; ще направя всичко, за което досега не намирах смелост. Само да можех да се освободя от този капан…
А как се стигна дотук?
Историята започна сутринта, в един слънчев понеделник. Елица реши да отиде до Рилските езера, които толкова отдавна искаше да посети. Тя бе симпатична млада дама, с дълга кестенява коса и завладяващи сини очи. Подготви раницата и потегли към планината. Наскоро бе навършила своите двадесет и девет години. Бе средновисока, с нормално телосложение – нито прекалено слаба, нито с наднормено тегло. В погледа ѝ се четеше чиста доброта, а излъчването ѝ носеше спокойствие на всеки неин събеседник. Въодушевлението ѝ беше голямо, тъй като много често с приятели бяха говорили да се качат до езерата, но всеки път плановете им се проваляха.
Когато видя прекрасното време в понеделник сутрин, след цял дъждовен уикенд, прекаран вкъщи, Елица реши, че ще се качи до езерата сама и няма да отлага повече. Един път и тя ще подходи по-приключенски и ще действа импулсивно. Отиде с автомобила си до лифта, купи билет, качи се на него и слезе на хижата, от която започва пътеката. Там видя външния бар, където се продават леки закуски и вода. Въпреки че нямаше намерение да си купува нищо, тъй като смяташе, че е взела всичко необходимо, разгледа с любопитство. Искаше да види какво се предлага и забеляза една тийнейджърка, която пазарува. Докато продавачката се бе обърнала да изпълни поръчката, момичето мина леко встрани и тихомълком взе нещо. Елица реагира мигновено:
– Хей, какво грабна оттам?
Младата дама се смути и погледна изплашено. Продавачката се обърна и разбра, че момичето е взело портмонето с оборота, което се намира зад бара. Тийнейджърката се притесни и го остави видимо засрамена:
– Извинявайте! Много съжалявам! Идва ми да потъна в земята от срам. Толкова ми е неудобно. Никога не съм правила нещо подобно, но много исках да се запиша на курс по рисуване. Нашите не ми дават пари, защото смятат, че „художник къща не храни“ и трябва да се занимавам с по-сериозни дейности. Чувствах се безсилна и това беше лесен начин, чрез който реших, че ще придобия средства. Мога ли да се реванширам някак?
Продавачката се замисли за момент и каза:
– Всъщност аз съм собственичката на хижата. Моята служителка не се чувства добре и днес не дойде на работа. След като ти трябват пари за курс, искаш ли да продаваш няколко часа на нейно място? Ще изкараш пари, а аз ще мога да свърша другата задачка, която ме чака?
Михаела грейна от радост:
– Да, с удоволствие! Много благодаря за дадения шанс. Ще направя всичко възможно, за да бъдат клиентите ви доволни.
Момичето застана зад бара, усмихна се широко и започна да продава с голям ентусиазъм. Дори предлагаше допълнителни артикули, както е виждала да правят в Макдоналдс. Елица остана изумена от смелостта и добронамереността на собственичката Даяна, която се довери на обърканата тийнейджърка, опитала да я обере, и дори ѝ даде възможност да изкара пари. Но в крайна сметка всеки има право на втори шанс.
Даяна благодари искрено на Елица, че реагира толкова бързо, и я покани на слизане да се отбие в хижата, за да обядва при нея. Тя прие с радост и тръгна нетърпелива да покорява планината и да се наслаждава на красивите гледки, които беше виждала само на снимки в интернет. След като изкачи първото възвишение, огладня и изяде единствения сандвич, който беше приготвила, но на доста ранен етап от изкачването. Изглежда емоциите бяха изострили апетита ѝ. Не се почувства особено сита, но не беше взела друга храна и продължи напред със спокойствието, че навръщане ще хапне в хижата при Даяна.
Катеренето под изгарящото слънце само увеличаваше стърженето на стомаха ѝ. Елица вече нямаше търпение да се върне в хижата. При изкачването по една от по-стръмните скали, бързаща, за да утоли глада по-скоро, тя се подхлъзна и увисна от другата страна на скалата над голяма пропаст. Нямаше да има спасение, ако падне оттам. Започна да вика за помощ, но точно в този момент изглежда нямаше никого наблизо. А беше и делничен ден, не уикенд, когато знае, че на езерата е пренаселено и все някой щеше да я чуе. Започна да крещи отчаяно и изведнъж се улови да съжалява за нещата, които не беше направила в живота си, тъй като имаше навика постоянно да отлага. Зарече се, че само да се измъкне, вече ще живее много по-пълноценно, без оправдания.
В този момент чу един глас, идващ от върха на скалата, и видя ръка, която се подава към нея. Мъж на видима възраст около 50 години, изкачващ върха с 14-годишния си син, беше чул отчаяния зов. Издърпа я и я остави да поседне, за да се успокои. Ели никога не беше изпитвала подобен ужас. Заплахата за живота ѝ беше съвсем ново изживяване. От друга страна страхът ѝ подейства отрезвяващо. Нейният спасител видя уплахата в очите ѝ и опита да ѝ вдъхне увереност.
– Най-страшното мина, вече си в сигурни ръце. Щом ние се появихме в този труден за теб момент, най-вероятно ти си добър човек и това ти се връща точно когато имаш най-голяма нужда.
Ели започна да диша по-равномерно и веднага в ума ѝ изплува случката с крадливата девойка и нейната реакция в същия ден. Даде си сметка, че наистина всичко, което правиш за другите, се обръща към теб. Благородната ѝ постъпка се беше върнала към нея от друго място.
След този разговор, тримата продължиха заедно по пътя надолу към хижата, а спасителят Йоан даде ценен урок на своя наследник:
– Виждаш ли, синко, една протегната ръка от теб може да се окаже животоспасяваща за човек в беда. Затова трябва да си помагаме. Така е устроен светът.
Елица беше безкрайно благодарна на своя спасител. По някаква необяснима причина този човек ѝдействаше успокояващо и ѝ помагаше да подреди пъзела от разбъркани мисли в главата си.
След като отново се почувства сигурна и здраво стъпила на земята, буквално и преносно, тя си обеща, че повече никога няма да отлага. Тази случка ще бъде като обеца на ухото, която ще я дърпа всеки път, когато се колебае. В този момент осъзна, че разполагаме само с настоящия момент. Няма утре, няма вчера. Само тук и сега!
Елица благодари на Йоан и каза на сина му, че трябва да се гордее с баща си и да се стреми да му подражава. Защото най-добрият начин за възпитание е чрез личен пример. Продължаваха пътя си към хижата, Ели не спираше да благодари на мъжа, спасил живота ѝ. Тогава той я спря и каза:
– Запомни едно от мен. Когато помагаш и правиш добро, то се връща при теб. Не търси благодарност и дарове, а щастието да знаеш, че си помогнал и си направил някого щастлив. Моят подарък е да предадеш доброто нататък. Ако всеки предаде малко добро нататък и продължи тази верига, тя ще става все по-дълга. Ако мислим само за себе си, веригата спира. Затова давай своя принос към обществото и бъди пример за другите. Слагай по една малка брънка, към голямата верига. Всяка промяна започва от един-единствен човек!
Елица остана удивена от мъдростта на своя спасител и нов духовен водач в живота – Йоан. На слизане от езерата, заедно посетиха хижата. Там собственичката Даяна беше подготвила за Ели богата трапеза, затова че спаси оборота ѝ. А се оказа, че намери и работлива помощничка. Михаела беше толкова мотивирана да се реваншира, че беше направила голям оборот и получила бакшиши заради любезното си отношение. Дори се разбраха да идва веднъж седмично, за да помага и да си заработва допълнителни средства. Елица, от своя страна, сподели обяда със своя спасител и така доброто продължи да се предава… В разговора стана дума, че Ели е написала книга с комикси, която мечтае да издаде. Оказа се, че братът на Даяна – собственичката на хижата, е издател и може да ѝ съдейства с реализирането на нейната цел. Тогава Елица осъзна, че възможностите дебнат зад всеки ъгъл и всяка скала. Но трябва да си подготвен, за да ги забележиш, и смел, за да ги грабнеш.