Ако „завинаги“ беше човек

Странно е когато твоето “завинаги” си тръгне. Просто ей така си събере багажа и излезе през вратата на апартамента и на сърцето ти. Тогава някак си тази дума придобива съвсем различно значение. Всъщност всички думи след това се променят.

Какво всъщност значи “обичам те”. А “винаги ще бъда до теб, никога няма да те забравя?”

Винаги, никога, някога… букви, букви, букви. Всичко е в очите. Не в думите.

“Завинаги” за мен беше човек. Сега е просто празна дума, опаковка без душа. Смисъл, който си отиде. Може би пък думата си отива от нас, не ние от нея.

– Даян Шаер

1 Comment

  1. Даян.. за пореден път .. без думи. А ако това го включиш в продължението на „Да откраднеш сърцето на Дявола“. От сега ми запазвай бройка. Обожавам писанията ти.
    П.с. Една твоя вярна почитателка.

Вашият коментар